Определение и класификация Алифатните въглеводороди са въглеводороди, които притежават основните свойства на алифатните съединения. Техните молекули съдържат само въглеродни и водородни елементи, а въглеродните атоми могат да бъдат свързани в прави вериги, разклонени вериги или пръстени (алициклични въглеводороди). Те са кръстени на факта, че първо са били извлечени от мазнини.
Въз основа на вида на химичните връзки между въглеродните атоми, алканите могат да бъдат разделени на три категории:
Алкани (включително циклоалкани): Наситени въглеводороди, състоящи се изцяло от въглерод-въглеродни единични връзки. Общата формула за верижни алкани е:
CnH2n+2 (n По-голямо или равно на 1)CXnHX2n+2(n По-голямо или равно на 1);
Алкени: Ненаситени въглеводороди, съдържащи въглерод-въглеродни двойни връзки. Общата формула за моноалкени е:
CnH2n(n По-голямо или равно на 2)CXnHX2nHX(n По-голямо или равно на 2);
Алкини: Ненаситени въглеводороди, съдържащи въглерод-въглеродни тройни връзки. Общата формула за моноалкини е:
CnH2n−2(n По-голямо или равно на 2)CXnHX2n−2(n По-голямо или равно на 2).
Основни свойства и правила
Физически свойства: С увеличаването на броя на въглеродните атоми в една молекула, точката на кипене и точката на топене постепенно се увеличават, а плътността постепенно се увеличава, но плътността на всички алифатни въглеводороди е по-малка от тази на водата; при стайна температура въглеводородите с 1-4 въглеродни атома са газообразни (с изключение на неопентана, който също е газообразен), тези с 5-16 въглеродни атома са течни, а тези с 17 въглеродни атома или повече са твърди.
Химични свойства: Алканите са стабилни и не реагират със силни киселини, силни основи или силни окислители. Те могат да претърпят реакции на заместване на светлина (произвеждайки смес от продукти) и са запалими и могат да претърпят високо-температурен крекинг. Алкените и алкините (ненаситени алифатни въглеводороди) са реактивни. В допълнение към изгарянето, те могат да бъдат окислени от киселинен калиев перманганат. Тяхната характерна реакция е реакция на присъединяване (с бром, хлороводород, вода и др.) и те също могат да претърпят присъединителна полимеризация, за да образуват съединения с високо молекулно тегло.